“Пътят на Випасана"
Автор: Д-р Шарадчандра Бхалекар
При много хора тревожността, депресията и раздразнителността се превръщат в модел, определящ личността, а това пречи на постигането на благоденствие и радост от живота. Този тип характери разстройват семейството и обкръжението си. Раздразнителността на един човек може да отключи тревожност и депресия у всички членове на семейството му, както и на хората, които често общуват с него. Когато такъв човек постигне вътрешен мир посредством медитация, всички останали се радват на спокойствие.
Випасана е път към пречистването на ума. Нейната първична цел е премахването на дразнителите в ума и освобождаването на тялото от страдание и болести.
Висшата цел на Випасана е достигане отвъд границите на ума и преживяване на истината. Казано с други думи, това е път към установяване на състоянието „Нирвана“ – абсолютното освобождаване от всички замърсявания и пречки в ума.
Кои са основните източници, от които се ръководи методологията на Випасана медитация?
1. Методологията на Випасана може да се открие в „Трипитака“ – сборник от сентенции на Гаутама Буда, систематизирани под различни заглавия. Випасана е описана в „Сатипатан сута“ и в „Маха Сатипатан сута“.
2. „Сута“ означава сутра или сентенция. „Сати“ означава съзнателност, будност. „Патан“ означава установяване. Така „Сатипатан“ означава установяване на състояние на пълно осъзнаване и чисто съзнание.
3. Випасана е обучение за ума.
(А) Развива и възпитава умението за осъзнатост. Това означава установяване на състояние на съзнателност на ума по отношение на процесите в тялото и съзнателност на ума по отношение на процесите в самия ум.
(Б) Развива и възпитава умението за чисто и безпристрастно внимание. Това означава установяване на състояние на осъзнаване на процесите в тялото и ума чрез въздържащо се от реакция, неутрално наблюдение („Неутрално наблюдение“).4. Тялото и умът са поле на редица вредни наклонности, които не се осъзнават. Дори когато се разболеем в резултат на лошите си навици, ние не сме в състояние да осъзнаем причините зад тях. Випасана учи как да „прогледнем“ и осъзнаем себе си. Гаутама Буда е казал: „Випасана е кралският път към пречистването.“
5. В Сута практиката е описана в четири стъпки.
| 1. | Каянупасана | Внимателно наблюдение на тялото. |
| 2. | Ведананупасана | Съзнателно изживяване на усещанията, които получаваме от повърхността и вътрешността на тялото. |
| 3. | Читанупасана | Осъзнаване на мислите и чувствата, които се пораждат в ума. |
| 4. | Дхаманупасана | Разбиране на добрите и лошите качества (дразнители) на ума. Внимателно наблюдение на фините аспекти на ума. |
Кои са дразнителите в ума? Как те разстройват процесите в тялото?
В Сута са описани пет състояния на ума, които се наричат Ниварана.
Ниварана означава потулване или пречка към истината. Пречките на ума възпрепятстват достигането на истината за реалността, като я забулват и покриват. Тези състояния на ума са:Леност (Алеся)
1. Липса на интерес към каквото и да е активно действие. Нежелание за вършене на каквато и да е дейност и работа. Избягване на активност и постоянно отлагане на работата. (Ще направя това по-късно, не сега.) Демонстрация на умора още в началото на всяка започната дейност. Бездействието и леността рефлектират върху цялото ежедневие.
2. Липса на правилно планиране на работата. Липса на последователност в работата. Губене на много време в излежаване и бездействие. Всички започнати проекти се оставят недовършени.
3. Липса на дисциплина в дневния режим. Губене на ценно време в бездействие.
4. Леността рефлектира върху тялото под формата на тежест и болка в различни части на тялото.Колебливост (Сандеха-Вичикитса)
1. Чувство на несигурност поради страх или липса на увереност.
2. Честа проява на недоверие, че работата няма да бъде изпълнена докрай и ще остане недовършена, скептицизъм.
3. Привикване към негативно мислене. Вместо да се изпълни дадена дейност, се задават серия от въпроси, свързани с дейността. Прекомерно обмисляне без последващи действия.
4. Мнителност към близки и непознати. Убеденост, че някой представлява опасност или заплаха.
5. Кошмари по време на сън. Страхът рефлектира върху тялото със симптоми на сърцебиене, треперене в крайниците, тежест в главата, тревожност и др.
6. Дори по време на релаксация или медитация такъв човек си задава въпроси като: „Как точно действа?“, „Наистина ли ще помогне?“, което води до неуспешно изпълнение на техниката.Депресия (Тъга)
1. Липса на интерес. Липса на мотивация за изпълнение на лесни, редовни дейности. Чувство на „Нищо хубаво не ми предстои в живота“. Такъв човек мрази живота. Усещане за абсурд във всичко.
2. Неспособност за пълноценно изживяване дори на положителните моменти. Липса на нови идеи, липса на интерес за търсене на нови идеи. Машинално изпълнение на рутинни дейности.
3. Липса на активност през по-голяма част от времето.
4. Чувство на тъга, вследствие на неизпълнени желания или тъга, породена от чувството, че определени желания няма да бъдат изпълнени. В някои по-тежки случаи – желание за самоубийство и опити за самоубийство.Отвращение (Двеша)
1. Раздразнителност, породена от изпълнението на нещо, което не харесваме.
2. Раздразнителност, породена от многократно адаптиране към ситуация, която не харесваме.
3. Когато сме били или сме обект на тормоз, проектираме гнева си върху други хора около нас. Възприемаме поведения, с които упражняваме тормоз над други хора или отмъщаваме на някого.
4. Много често не постигаме възмездие и демонстрираме гнева си безконтролно.
5. Потиснат гняв, който се проявява като раздразнителност.Желание (Камчанда)
1. Привързаност към различни несъстоятелни желания и раздразнителност в резултат на тяхното неизпълнение.
2. Нестихваща потребност и желания. Неосъзнаване на вредите върху физическото и ментално здраве или благосъстояние в резултат на тези желания.
3. Ирационални желания и капризи, към които сме привикнали, и които не израстваме дори с достигане на зряла възраст.
4. Склонност към мечтателност. Пристрастеност към употребата на вещества (алкохол, цигари и др.).
5. Губене на много време в планиране на задоволяване на желанията и получаване на нови стимули. В резултат на това не се постигат пълноценно други жизнено важни цели.Всички тези пет състояния на ума отключват серия от психологически и физически механизми на стрес, които водят до психосоматични разстройства. В съвременната медицина се разглеждат като: главоболие, мигрена, болки в тялото, запек, проблеми с храносмилането, кожни заболявания, астма, нарушения на съня, нарушения в менструацията и редица други хронични заболявания.
За да се преодолеят успешно такива заболявания, е нужно да освободим ума си от дразнителите в него. Именно към това се стреми Випасана медитация.
…
Откъс от книгата „Випасана – медитативна техника за осъзнатост“ Автор – д-р Шарадчандра Балекар
Превод на български език: Таня Прончева
Редактор: Албена Паралингова
Издадена от: А3-ВД ООД
